Мило дневниче,в момента пътувам с Деймън за Мистик Фолс.Той е удилил музиката и ми обяснява нещо,но аз не го слусам.Гледам през прозореца и виждам прекрасния залез на слънцето,как се отразява в покривите на къщите.Чудно е как зад всяка една перфектна къща има своята тъжна история.Сега аз щях да съм в една от тях.Макар къщата ми да беше великолепна,не се чувствах като у дома си.Когато пристигнахме,Деймън разтовари багажа от колата и влезна в къщата.Когато понечих да прекрача прага,сякъш нещо ме спря,беше онова чувство за вина.Деймън побърза да си сипе уиски и седна пред телевизора,а аз излязох да се поразходя.