Поляната в центъра на гората.

-Аз съм Елена.
Забелязах,че едното момиче се държеше доста...студено,ако можех така да се изразя.Леко се подсмихнах,но не казах нищо.

- Аз съм Полина, приятно ми е - всички момичета ми се сториха приятни (:

-Аз съм Алесандра,приятно ми е.-Подсмихнах се аз.
-Вие тукащни ли сте?-Попитах аз,отново подозрително,може би с годините се уверих че на човек и на вампир никога не може да се вярва напълно.

Аз не. Чух, че градът е хубав и реших да проверя.. (: Вие??

-Ами..преди съм живяла тук,но го напуснах и сега реших да се върна.
Усмихнах се.
-Ако това се смята за тукашен,значи да.
Засмях се.

-И аз съм като Елена,мъката за дома.

Гледах Александра и си мислях ...Моля ти нормална ли си защо подържаш разговор хайде да си ходим...но само си го помислих ..;д

И преди колко години си живяла тук? -много започнах да подозирам,че не съм единствения вампир в компанията..

Чудех се ако кажа 700 години,дали ще заподозре нещо.
-Ами 19 години.-Странно беше,как почти нищо не се беше променило.

-От...
Замълчах.Дали да им кажа,че съм вампир или да продължавам да се преструвам?Това беше доста сложен въпрос.

Момичета аз си тръгвам (: Може пак да се засечем някъде, чао !! (:

...Боже щях да умра от скука и по едно време забелязах че едното момичего нямаше яхуу супер..не че имах нещо против нея но обичам да съм сама...или по скоро бях свикнала да съм сама след толкова години ...реших да спра да мисля и да се заслушам в разговора им

-а ами аз съм тук от 199 години амм исках да кажа 17

А така едната се издаде,поне е хубаво,че не съм сама тук.Дали и другата,обаче е вампир?
-Мхм,А между другото как е Деймън,Катерина?-По реакцията на Елена щях да позная дали и тя е в купа.

Деймън..като чух името се едно кол се заби в сърцето ми ...Обичах Деймън той беше вампира който нашите убиха .. но тя как би могла да знае за него или че го обичам..и той е мъртъв от къде го познваа..

-Но-о-о ти от къде познаваш Деймън?

-Приближих се до нея и и прошепнах:
-Защото аз го превърнах,а и той до колкото знам е жив.Сега съм с него.
-Отдръпнах се и казах на глас,виждали сме се в далечното минало.

-Не е възможно той е мъртъв аз видях как го убиха.
Не не не как Деймън би могъл да бъде жив и да бъде с нея та той твърдеше че ме обича ...тези мисли не се избиваха от ума ми

-Между другото ти праща много поздрави.-Казах аз и се приближих до нея.
-И искам да те предупреда,това което е имало межде вас,по добре го погреби.Съвет от приятел.-Казах и заплашително,мразя да ми пипат моита територия.

-Аз приятели нямам така че си задръж съвета за себе си...
Запратих я в едно дърво
-Един съвет от злобна кучка на се занимавай с мен защото аз живи вампири не оставям

Тази пача ме запрати към дървото.После се изправих за част от секундата,отчупих от дървото,отидох зад нея,стиснах я силно с едната ръка,а с другата държах парчето дърво и и казах:
-Не ме интересува грам кой оставяш жив и кой не,много по стара и опитна съм от теб,ако не се откажеш от Деймън ще те прекърща за 1 секунда.Ще ти го кажа само веднъж:не се занимавай с мен,защото ще изпатиш кукло.

След въпроса на Алесандра всичко се разви учудващо бързо.Просто стоях от страни и ги гледах.
-Значи Деймън,а?
Подсмихнах се.
-Признавам...дооста е секси.

Измъкнах се от хватката на Алекс ...
-Да секси е и е мой-казах на Елена и се усмихнах на Алекс не ме беше страх от нея
от никой не ме бе страх ...

Разсмях се.
-Той не е на никоя скъпа.Не го ли разбра?Играе си с всички ни.
Облегнах се на едно дърво.

-Е ти може и така да си мислиш,но защо е в моето легло и е с мен през това време,а не те е потърсил?Събуди се!

-Елена може би си права игарси но с вас ,а може би не ме е потърсил защото той не знае че съм вампир ако не знаеш аз станах вампир след като той изчезна умницо...

-Знаете ли колко сте смешни от страни?Карате се за мъж...Не мога да повярвам.
Избухнах в смях.
-Ама вие сериозно ли?...Не проумяхте ли,че мъжете се използват единствено за секс..за нищо друго.Единствено освен секс могат да ти дадат болка и страдание!