Поляната в центъра на гората.

-Деймън не е такъв!!-изръмжах

-Ха-ха..даа Деймън не е такъв той е голямото изключение от правилото!!Сама не си вярваш!Как може да си толкова глупава?
Поклатих глава.

Видях че Алесандра е уставила кола и го грабнах.Притиснах Елена до дървото
и тръгнах да забивам кола в сърцето и но спрях.
-Внимавай как ми говориш,защото другя път няма да останеш жива

Катерина притисна Елена до дървото и аз отидох между тях.
-Хей хей малките я оставете тия неща.Остави момичето,защото до колкото си спомням имам остри зъби.

-Оу горкичката.Уплаши ме...Да не би да те нараних?
Попитах с привидно мил тон.Докато тя осмисляше думите ми аз я избутах от мен и я запратих в едно дърво.
-Никой не си позволява да насочва кол срещу мен!!Ясна ли съм?
Вбесих се аз и отидох светкавично до нея като я вдигнах с една ръка и я запратих в една скала.

-Гледах ги отстрани и направо умирах от смях.Седнах на поляната и гледах боя,сега разбирам как се е чувствала елена да като се биехме с Катрин.

Изправих се след удара на Елена не била толкова безпомощна но пак не ме уплаши
-Ако искаш да знаеш с думи трудно ще ме раниш от отдавна не ми пука а и не можеш и да ме нараниш с сила защото съм много по-силна от теб ...--
Изпратих я точно в дървото което се на миреше до седналата кучка

-Ауч.
Станах от земята.
-Наистина ме заболя.
Казах със сърказъм в гласа ми.

шитт не пиенето на никва кръв днес ми се е отразила доста зле .
-Олл колко си остроумна -..Пак я ударих но този път в корема

-Давай!Продължавай да си мислиш,че ще като ме удряш ще ме заболи.
Тя понечи да ме удари още веднъж,но аз хванах ръката й и я извих.
-Еее недей така де..какво съм ти направила?
Усмихнах се мило.

Застанах между двете и ги блъснах със страшна сила и казах:
-Млъкнете и двете,беше ми интересно да ви гледам,но ми доскуча,не си струва да се избиваме заради мъж,ясно е че и 3те имаме огромни сили.

-Просто си завистлива кучка-и аз и се усмихнах мило

-И на какво ти завиждам?
Придобих замислено изражение.
-Аз не ти завиждам!!Съжалявам те!

-Ами на всичко аз съм перфектна -..и пак я запра6та на накъде -а Алесандра защо да спираме да се бие ме като ти повдигна темата за Деймън --Реших че няма да ми пука за Деймън щом не ме е потърсил защото да го обичам защо трябва да обичам някой или да имам приятели безсмислено е.

Оказах се зад гърба й.
-Знаеш ли...давай!Продължавай да страдаш за твоя Деймън.Не ми пука.Мисля да си ходя,че нещо стана прекалено претрупано със заядливи кучки.

-Пак казвам да внимаваш как ми говориш-Усмихнах се закчливо завъртях се и забих кол в корема и-Следващя път ще е в сърцето-..Ууу обичам тази моя старана да не ми пука за никой ...

Гледах ги отстрани какво правят и до какво може да доведе един мъж.След това Елена си тръгна,а аз се приближих до Катрин и и казах:
-Искаш ли да отскочим до бара за по едно силно питие?За да изпуснем парата?

Кимнах.не отказах на показна за пиене